отново

„Отново“ е живописна серия за вътрешното време — онова, което привидно е минало, но продължава да вали в човека. Стихотворението не пояснява картините, а е тяхна изходна точка и вътрешен ритъм. Повторението превръща времето в натрупване, а дъжда — едновременно в природен образ и метафора на сълзите.

Картините не разказват конкретни случки. Те изграждат състояния чрез пресечени вертикали, разкъсани ръбове, шевове, отвори и наслагвания. Червено-кафявите маси носят плътност и памет, а белите линии действат като прекъсване, следа или крехка възможност за преминаване.

Вертикалата се появява като тяло и самота, а хоризонталата — като граница, течение и времеви пласт. Между тях образът остава едновременно устойчив и уязвим. Серията преобразува личното преживяване в пространство, което не го обяснява докрай, а допуска зрителя до неговия ритъм.