залюляване

стихотворение

Преглътна го, като бистра вода — свежи глътки — и с тях погаси те. Преглътна го, като топла чорба — сладки глътки — и с тях утоли те. Преглътна го като суха кора — тежки хапки — и с тях нарани те. Преглътна го, като горчив пелин — тръпчиви глътки — — и с тях разтъжи те. Преглътна го… И навътре, навътре стана пусто, стана тихо, стана бавно… Зае глътка въздух, залитна. И отново пое своята чаша — без дъно, с усмивка…

Към произведението е добавен художественият английски превод на стихотворението.

стихотворение

Толкова мина — не спира — вали. Толкова мина — реки… Толкова близо не спира — вали. Толкова близо — таи… Толкова тихо под капките дъжд. Толкова тихо — влива се време не спира, сълзи. Толкова мина и с мен продължи, потъна дълбоко, но не спря да вали… 10.03.2017 г.

Към произведението е добавен художественият английски превод на стихотворението.

стихотворение

Душата ѝ е панаир: въжеиграчи, клоуни, фокусници и дресури… Тялото ѝ — рамка: „ореол, оставящ сянка“, крачещ след пропуснатия шанс… Вперени, очите ти не ще я срещнат. Мярата ѝ — безпогрешна — води те натам… Пътят ѝ е равен — криволичи сам. Следва го без цел, а там ще седне да погледа: театъра от думите на празна сцена…

Английската версия е работен художествен превод и не претендира за буквална или окончателна тъждественост с оригинала.

стихотворение

СВЕТЪТ се чупи — Глинен съд. Парчетата се пръсват изведнъж. Души всред сън дълбок, към цялото си търсят брод. Така са важни едрите парчета и песъчинките, за да крепят. Прашинките витаят — бледи, да го прегърнат, Него, Глинения съд, СВЕТЪТ

Английската версия е работен художествен превод и не претендира за буквална или окончателна тъждественост с оригинала.

стихотворение

И те открих, и те оставих, и не разбрах, и те забравих дълбоко в мен. Дълбоко. Никога не те открих. Никога не те оставих. И не намерих основание да те забравя. И не попитах. Ах, не попитах…!

Английската версия е работен художествен превод и не претендира за буквална или окончателна тъждественост с оригинала.

стихотворение

Тишината се рони в мен. На прашинки люлеят се дните. Завъртя се светът покрай мен и застинах, скована залитнах… Вдишвам дълбоко, издишам бавно, унесена, безплътна. Тишината се рони в мен…

Английската версия е работен художествен превод и не претендира за буквална или окончателна тъждественост с оригинала.

стихотворение

на своите мисли — плавам, (всред пъстрата тълпа) към тихите пристанища на самотата, говоря си с нощта — и в монолога се разделям на хиляди проникнали зърна. С думи се опитвам да ги грея. Не смея и за миг да замълча.

Към произведението е добавен художественият английски превод на стихотворението.

стихотворение

Политаш напред устремен (кратък порив), да прегърнеш — пленен — него: Свят. Окрилен от мечта, възхитен от страстта, по пътеки мъчителни скиташ. Днес поседнал мълчиш, ням — затворил очи (няма порив — уви). Да отдъхнеш — стаен — в него: Свят. Умилен от съдби, умален от тъги, извървян лабиринт в коренището на тишината… 19.10.2023 г.

Към произведението е добавен художественият английски превод на стихотворението.

стихотворение

Истинският монолог е да откриеш думите в теб — така, както вкусваш всяка капка тичинков прашец от цветовете на смисъла, подтикващ те към цел. Няма по-голямо удоволствие от пробудилия се възторг на мисълта пред красотата на формата — същността (смисъла).

Към произведението е добавен художественият английски превод на стихотворението.

стихотворение

Усмивките нарони в чаша. Въздъшки скрити разля. И капки тишина наниза в зеницата — съдба. Попи илюзии от шепи свити. Завари на завивките дъха. И колко бяха скъпи дните, в които ѝ се завеща?

Английската версия е работен художествен превод и не претендира за буквална или окончателна тъждественост с оригинала.

стихотворение

Въздишката на вятъра — сгушила се в пазва на моряк… Трохите тишина — оставили се за храна на птиците… Твоето време — в очакване на билет да си замине…

Към произведението е добавен художественият английски превод на стихотворението.

стихотворение

Обичай времето стаено, което люшвате в дена — смирена люлка — самота е! Обичай еликсира — тишина, от който се отпива бавно и връща тичинки от топлина. Обичай паузите в съня, където пулсът спира да тече — безвремие, нарекло себе си „ДА БЪДЕ“. Сънувай думите без рамка, пътувай между светлина и сянка, от изгреви и залези разделяни. Сънувай през пустинята в мъглата. Сънувай — да ме изсънуваш.

Английската версия е работен художествен превод и не претендира за буквална или окончателна тъждественост с оригинала.

стихотворение

Обичам Те по невъзможен начин, като разперени са пръсти — мой те мисли, Сковани в страх — да те притиснат или през тях — да се изплъзнеш. И невъзможно — Те разнищвам с очи във празното — далече. Да сграбча думите — тъй слепи, Да ги разлея цветовете, край стиховете — неми. По невъзможен начин Те обичам…

Към произведението е добавен художественият английски превод на стихотворението.

стихотворение

Обичам те безмълвно синьо разтворило се в тишина. Обичам те безспирно, настояващо, игриво в брега — вълна срещу вълна. Обичам те, тъга от синьо в зелено-синкавата тиня на река, полегнала красиво и сгушила се до брега. И тъй си ти непредвидимо и тъй си глухо за вика, потъващо във дълбини горчиви, залязващо зад утрото от тишина.

Към произведението е добавен художественият английски превод на стихотворението.