година1999
контекстдипломна работа
институцияНационална художествена академия, София
ателиепроф. Божидар Бончев
материал и процесмалки керамични кубчета, ръчно сглобени
Дипломният проект включва три пространствени пластики, изградени от хиляди малки керамични кубчета. Модулните елементи следват повърхността един по един и позволяват на структурите да се разгърнат като органичен растеж, а не като предварително зададени геометрични конструкции.
Фотографиите са запазени като архивна документация на проекта и неговото представяне през 1999 г.
история на материала · 1999–2026
Завръщане
Материалът я е съхранил.
През 1999 г. създадох тези пространствени пластики като дипломна работа в Националната художествена академия в София.
Работех с хиляди малки керамични кубчета, които подреждах едно по едно, докато постепенно се превърнат в органични структури — форми, сякаш израснали, а не конструирани.
След завършването на проекта останаха няколко кутии с неизползвани кубчета. Прибрах ги в ателието си, без да зная дали някога отново ще ги докосна. Те останаха там почти три десетилетия.
Двадесет и седем години по-късно, през 2026 г., когато започнах работа върху „Отражение I“ и „Отражение II“, отворих тези кутии отново. Същите керамични кубчета се превърнаха в част от новите произведения.
Връзката между двете серии никога не е била предварително замисляна. И все пак тя е съществувала — съхранена в материала.
В работите от 1999 г. кубчетата изграждаха повърхността на формата. През 2026 г. те започнаха да изграждат пространство, отражения и човешко присъствие.
Понякога мислим, че произведенията остават в миналото. Но понякога именно те се връщат при нас и ни напомнят, че някои идеи не приключват. Те просто чакат своето време.
материална приемственост
1999–2026
Керамичните кубчета, запазени след дипломната работа, се завръщат двадесет и седем години по-късно в две нови пространствени произведения.
