плаване

„Не пътувай, мой нежен Колумб.“Иван Пейчев

„Плаване“ тръгва от напрежението в поезията на Иван Пейчев между книжния кораб и истинското пътуване. Книжните флотилии принадлежат на въображението — те не отвеждат никъде, но създават безкрайни възможни посоки. Истинският кораб носи тъга, страх и риска на откритието.

В живописните колажи корабът не е илюстриран буквално. Той се разпада на корпус, платно, мачта, следа и посока. Червено-кафявите фактури носят усещане за тежест и преживяно време, а белите полета се превръщат едновременно в платна, светлина и мълчание. Шевът, разкъсаният ръб и наслагването запазват крехкостта на книжната конструкция, но ѝ придават материалното съпротивление на истински съд.

Серията разглежда плаването като вътрешен акт. Между повелята да не пътуваш и желанието за откриване творческият жест се превръща в друг вид пътешествие — не към географска земя, а към образ, памет и собствена посока.