отново вечери

ОТНОВО НАЙСТИНА /МЕТАФИЗИЧНО/ Сънуваше въздишките на времето и жалеше, че музата му се спомина. Раздаде ѝ се, ала тя замина и запиля се нейде, не намина, дори когато осъзна, без време – „Тя, свободата е била и бреме…“ Сънуваше дъжда септември, отмиващ лятната нагорещеност и търсеше с капките утеха, в тръпчиви, захладнели утрини, дори когато не открили себе си изсипваха невинните си спомени. Сънуваше страстта на есента. Последната ѝ цветна лудост и се преливаше с нощта в кафявата смиреност на листата. Затихващи, оставили се на съдбата превръщаща ги в сенки из пръстта. Обичаше… Душата му бе искала така. Въздъхна, че се припозна, но продължи… то там…, а той отсам… Сънуваше…, че някъде го има…

Погледът стигна отвъд хълма и там видя „него“. Повървя с него, поседя с него …и се завърна към себе си. 12.09.2015 г.

Напевно Тъми. Сами. Следи. ех… Отдалечават и се смеят, преди да слеят, спомена с дъжда. Ръми. Кога разбра? Кога дъхът ти спря и се събуди? з а м ъ л ч и. 26.09.2015 г.

Сама. Сън засънува — Мил, сънува и се усмихва в теб. Засънува — Тих и ще се свие в теб. Засънува — Вечен и ще зачака в теб. Да се събудиш, да се събуди — да-съмне сред теб. Сам.

Нямаше я и се взираше без очи. Нямаше я и се питаше без защо? Нямаше я и се молеше без лице. Нямаше я и се сливаше без душа. * * * Да я зърне? Да я пита? Да я има… Да я убие — Пролетта! 20.03.2016 г.

„Защо да го има, като може да го няма…“ на Хайдегер Птицата — вее вятъра, храни случайността, мами пролетта. Рибата поглъща океана, храни тишината, вика брега. Сянката люлее тялото, храни спомена, зарича вярата. Животът — птица, нахранила се с риба, измътила единственото си яйце в сянката на хвърлената мрежа.

Гарванът, който си мислеше, че е гризач Погледна, присви очи и бързичко се стрелна надолу по пътя, крачеше смело и грабна едрия орех да го занесе на нея. Единствената, прекрасна, неповторима, сродна душа (катерица). Полетя, за да я зърне отвисоко. Разпери черните си криле да я прегърне… (гарванът).

МУЗА Да бъде. Да породи идеята ти за идея… Тръпка Копнеж Отчаяние Да породи разрушение Идеята ти за идеята любов… Да е музата зад ъгъла на твоето отчаяние.

РАЗКАЗЪТ Да можеше да си поеме дъх дълбоко, да диша леко, да е свободен. (разказът) Заключен (разказът) в него, животът му отне реалността на милата илюзия. Отне идеята, загубиха се значенията и… полегна до новия смисъл. (разказът)

Толкова мина — не спира — вали. Толкова мина — реки… Толкова близо не спира — вали. Толкова близо — таи… Толкова тихо под капките дъжд. Толкова тихо — влива се време не спира, сълзи. Толкова мина и с мен продължи, потъна дълбоко, но не спря да вали… 10.03.2017 г.

Запомних деня… щом се обърна и се скри от очите ми, вплетох те аз в косите си ЧЕРНИ, КАТРАНЕНИ, ДЪЛГИ Пролет и Есен ги решех Лете и Зиме ги режех щом се обърна и срещнах очите ти нямаше помен от теб в косите ми БЕЛИ, КОПРИНЕНИ, ТЪНКИ Запомних нощта… 16.11.2017 г.

Това е просто умозаключение — „Поезията е пластика в движение“ Възможно ли е присъствието Ти да е гаранция за това, че не съществуваш? Приседна Ти на прага, на неговото отсъствие. Зачака, за среща, в копнеж и надежда Стаи се — Дочу тихи стъпки зад ъгъла и сърцето заби… Тичаше и се надяваше, и не посмя да питаш, изплъзна се, отдалечи се от копнежа си — Той… Приседна на прага на твоето отсъствие Зад ъгъла трепна въздъхна… Сенки… поседнали на прага на една илюзия… 09.04.2019 г.

Изгнание… И искам да крещя, но се възпирам… (не мога) Срещу себе си стоя и няма другост, за която да умирам… Как да има по-голяма пустота от липсата на повод? * * * Потъвам, сякаш нищо няма значение… Потъвам, и говоря на себе си… Потъвам, а дъното е далече Потъвам ли или се рея? Смисълът е отвлечен. Пробуждам се. С мислите си се грея. Тягостно е и не смея да изплувам от себе си… P.S.: В гравитацията е проблемът! 31.08.2020 г.

Обичам Те по невъзможен начин, като разперени са пръсти — мой те мисли, Сковани в страх — да те притиснат или през тях — да се изплъзнеш. И невъзможно — Те разнищвам с очи във празното — далече. Да сграбча думите — тъй слепи, Да ги разлея цветовете, край стиховете — неми. По невъзможен начин Те обичам… 15.12.2020 г.