по пътя

Объркана в хаоса на своите мисли — плавам, (всред пъстрата тълпа) към тихите пристанища на самотата, говоря си с нощта — и в монолога се разделям на хиляди проникнали зърна. С думи се опитвам да ги грея. Не смея и за миг да замълча.

Истинският монолог е да откриеш думите в теб — така, както вкусваш всяка капка тичинков прашец от цветовете на смисъла, подтикващ те към цел. Няма по-голямо удоволствие от пробудилия се възторг на мисълта пред красотата на формата — същността (смисъла). 04.01.2021 г.

ТАРАЛЕЖИ ОТ ДУМИ „Наболите в нас чувства без сянка на съмнение ни премислят.“ НАДЕЖДА ЗА СЪХРАНЕНИЕ И не намери кой да те обича тук, сега — без паника и отегчение. И не намери кой да те облича със думи — тишина и съкровения. Не устоя на самотата и предаде се — невежо ежедневие. Единствено тъгата си запази — меланхолия за съхранение.

ИЗКУПЛЕНИЕ Те нямаха нищо общо днес — две деца, брак и двайсет години бюджет. Те нямаха нищо общо днес — самота и лъжа и ненужно въже. Слаби сами и безпомощни заедно… те нямаха нищо общо днес — само лично признание, ненужно присъствие, ненужно страдание, изкупление без наказание…

ВЪПРОСЪТ Кой си? след като обичаш… Кой си? след като нарани… Кой си? след като загуби — дните, дето ги дари… Кой си? след като отново — се съвзе и продължи… Кой си? след като остави… Кой си? след като сгреши… Кой си? след децата си… Кой си? след опита да създадеш света… Забрави, има ли значение — да плаваш? Отдалечаваш се, за да се приближиш… 18.06.2023 г.

ПРОСЕЩ СМИСЪЛ Търсиш ли себе си?! Събираш парчета: звук — мисъл — образ, останали утайки от мечти — и си спомняш. Търсиш ли себе си?! Нов, наново забравил болки — екстази, удавени разтуптени и задавени — и си спомняш. Търсиш ли себе си?! Самотен, загърбил времето, откриваш парчета от себе си, разровил чужди отломки — и си спомняш. Търсиш ли себе си?! — клошар си, — душата протегнал за милостиня, — и си спомняш.

Д У Ш А На приливи и отливи разлива се… Надига се — вълни. Руши и задушава се… Поема ветрове, скована в празнотата си. Лъчите на деня я галят — изпарява се. Разбива се в деня на пяна разпилява се. И се връща в нощта на лунна светлина… П Ъ Т Е К А 26.06.2023 г.

РАЖДАНЕ — СЮЖЕТ… Разпилява се, разклонява се и търси себе си. Отсъства от мига на пребиваване и сложно е да заявява се и мъчно е, глухото му появяване…

СЪЖАЛЕНИЕ Къде е? — там (встрани от лудото надбягване). Зрител, гледащ собственото си изоставане. Залага за противника и тайничко се надява да победи и съжалява се…

ПОЕЗИЯ В МЪГЛА Не виждаш нищо. Размазаните думи не говорят, на двата полюса стоят и спорят: Вечност или Смърт Грях и длани: — дланите кървят, Раждане и Смърт нанизват многоточия. А после — правопис, граматика и форма — плът, а след плътта е съд — МАГИЧНА СТОМНА

КОРЕНИ НА ТИШИНАТА Политаш напред устремен (кратък порив), да прегърнеш — пленен — него: Свят. Окрилен от мечта, възхитен от страстта, по пътеки мъчителни скиташ. Днес поседнал мълчиш, ням — затворил очи (няма порив — уви). Да отдъхнеш — стаен — в него: Свят. Умилен от съдби, умален от тъги, извървян лабиринт в коренището на тишината… 19.10.2023 г.

Глътки Преглътна го, като бистра вода — свежи глътки — и с тях погаси те. Преглътна го, като топла чорба — сладки глътки — и с тях утоли те. Преглътна го като суха кора — тежки хапки — и с тях нарани те. Преглътна го, като горчив пелин — тръпчиви глътки — — и с тях разтъжи те. Преглътна го… И навътре, навътре стана пусто, стана тихо, стана бавно… Зае глътка въздух, залитна. И отново пое своята чаша — без дъно, с усмивка…

Отново Тишината — празна стая. Изсипваш самота. Люлееш се в свят-огледало на хиляди лица. По кривите вървиш, не дириш други — бягаш, където никой не е бил, — не чакаш. Пред портата ще срещнеш себе си очи в очи и ще надникнеш в своите зеници, и ще потънеш, и ще се слееш, и ще се разтопиш по ирисите … на безкрая. 29.01.2024 г.

СВОБОДА Въздишката на вятъра — сгушила се в пазва на моряк… Трохите тишина — оставили се за храна на птиците… Твоето време — в очакване на билет да си замине… 16.05.2024 г.